петък, 10 февруари 2012 г.

Хромофобия и Естетика на Зимния Пейзаж



Зимният пейзаж вероятно представя един добър пример за минимализъм: заличени са цветовете от множество хоризонтални плоскости, а в останалите е изтъкната подредбата в дълбочина. Доколкото става дума за ‘пейзаж’ (pays-age, land-scape), се подразбира, че в такава гледка ще доминират хоризонталите и всяка от тях, доколкото е открита към небето, е и покрита от сняг. В клоните на дърветата, където има множесто на-клони, налагането на слой белота, недвусмислено изтъква, коя линия е отпред, детайл, който иначе се губи във вижданите ‘плетеници’. Така селективното отхвърляне на определена информация и прецизирането на друга вероятно въздейства неосъзнато. Една валоризацията на бялото като трудно за опазване, ‘неопетнено’, лесно намира обективен корелат, за разлика от ‘вкуса’ към различните оцветявания. Хромофобия, е заглавието на един памфлет, съчинен от (твореца) Дейвид Бечелор и ангажиращ се с твърдението, че европейската цивилизация на даден етап се опитвала да потиска цветовете. Визират се неща като протестанстката етика, времето около индустриалната революция, викторианството и прочие (а бихме добавили и социалистическите режими). Още от средата на 19в се дискутира дали ‘примитивните народи’ са разграничавали познатите ни цветове, дали поради материална или физиологическа причина в много култури някои от тях липсват. В началото на 20в с пренебрежителен апломб Шпенглер отхвърля тези предположения и обявява, че става дума за цивилизационен избор. Три пaраграфа от Залеза са посветени на цветовия символизъм, който бива проследен от древността до просвещението; започва се с черно, бяло, червено и жълто, следват зелено и синьо и, накрая, кафявото. Отвъд романтико-параноичните словоизлияния в текста отчетливо се проследява знаменитата схема, описвана 50г по-късно от Бърлин и Кей в Tермини за основни цветове: универсалност и еволюция. Съвпадението лесно се обяснява когато се отчитат общите им предшественици: класицистите Гладстон и Гайгер и натуралистът Херинг .
Интересно обаче, в прогресивно усложняващата се цветова номенклатура сивото се явява накрая, след кафявото, при все че изглежда като непосредствена комбинация от
изначалните стойности черно и бяло - може би както зимните пейзажи, които скоро посивяват, замръчкват ce и затъват в кал.

-----------------------------------------

Според Бърлин и Кей, ако в един език думите за цвят са поне:
2: те са черно/бяло (светло/тъмно; топло/студено)
3: те включват червено
4: те включват жълто или зелено
5: те включват жълто и зелено
6: те включват синьо
7: те включват кафяво
8 и повече: те включват оранжево, розово, лилаво и/или сиво

----------------------------------------

Бeлeжки & библиография

бел1 пословичен е станал случаят с ескимоската терминология за 'сняг'

бел2 дебатът се води над опозицията култура/природа, като залогът са универсалните структури: тезата на Бърлин и Кей се представя като емпирия срещу хипотезта на Сепир и Уорф web (ситуирането на Шпенглер е донякаде спорно, доколкото за него 'културите са организми', обаче историческото им развитие е мистично предначертано като 'съдба')

бел3 един консенсус, който може да бъде привидян зад универсалистката теза относно развитието на цветовата лексика е, че тя се усложнява от екватора към полюсите, примерно както твърдят Бърлин и Кей; едно обяснение би било, че там, където има прекалено много цветове, те престават да са значими, или дори че има различия в
съдържанието на някои пигменти в кожата и респективно в ретината.



Batchelor D., 2000, Chromophobia, London:Reaktion Books

Berlin B., and Kay P., 1969, Basic Color Terms: Their Universality and Evolution, Berkeley: University of California Press

Hardin C., Maffi L., ed 1997, Color categories in thought and language, (Conference 1992), Cambridge University

Saunders B., 2000, Revisiting Basic Color Terms,J. of the Royal Anthropological Institute Vol.6, Iss. 1, pp. 81–99, March 2000, web

Spengler O., 1918-22, The Decline of the West, (Tr. C. Atkinson, 1926, New York:A. Knopf), Chap.4. Sec.I. par.8-10 web

Bhatia A., 2012, How we gave colors names and it messed with our brains (web) part1 and part2

[+/-] Show Full Post...