сряда, 23 май 2012 г.

Нож без дръжка



Terry Eagleton, The Event of Literature, (2012), Yale University Press, ISBN-13: 978-0300178814,Hardcover: 264 pages
Gianni Vattimo and Santiago Zabala, Hermeneutic Communism: From Heidegger to Marx (2011), Columbia University Press ISBN-13: 978-0231158022, Hardcover: 264 pages
David Graeber, Debt: The First 5,000 Years, (2011), Melville House, ISBN-13: 978-1933633862, Hardcover: 544 pages



В коментираната от предишния пост книга, едно от есетата на Карло Гинзбург споменва ножа на Лихтенберг в една по-нестандартна форма, като се пита, какво оставало от онзи нож, на който сменят първо дръжката, и после острието. Изглежда това е формата на някои есета или истории, а и на прочитите в този блог. Темата лесно се свързва със семейните прилики, популяризирани от Витгенщайн и към които Гинзбург неведнъж се е връщал. До тях прибягва и Тери Игълтън в новата си книга, която претендира да е някакси по-философска от предишните. Доколко това е убедително изпод перото на човек определял се като марксист, но описващ се напоследък като възпитан в католицизма? Ще четем и ще разберем, евентуално. Но такива обрати вече трудно изненадват, след като наскоро Джани Ватимо & Сантиаго Забала взеха да разискват "херменевтическия комунизъм". Доколкото се приема, че има отделими метода и съдържание - както функцията на ножа, от неговото съществуване - идеята сигурно заслужава повече от бегло споменаване. Но така или иначе марксизмът и превъплъщениата му остават трудно отделими от някакви социално-икономически предразсъдъци, та Дейвид Гребер, антрополог, по-истински от Гинзбург, се е заел да разсее мита за натуралната размяна. Както той убедително показва дематериализирането на парите, резултат привидно от развитието бартер, пари, кредит е неправомерна фикция. В началото, както Мос е прозрял, стои всеобщата задлъжнялост създавана от онова, което днес виждаме като даряване; поради тази изначална форма възниква осчетоводяване в пари, а при тяхна липса се появява и бартер. И след всичко това, не би следвало да има съмнения за кого преливането от пустото в празното е призвание.



Няма коментари: