вторник, 12 юни 2012 г.

Неактуално

Христов Т., Литературността, Алтера 2009
Гранта - българия : бъдеще, Сиела 2012
Келман Д., Слава, Колибри 2011





Три заглавия свързани единствено от едно обстоятелство: пролетният панаир/базар на книгата - коментар с известно закъснение, което е за сметка на продължаващия прочит, като и двете ще продължават.

Литературността е книга, която успява да се наложи чрез своята неактуалност - и сега прави добро впечатление: по темата е изписано достатъчно, та да не се очаква новост, но удачният ракурс, в който то е представено, остава като трайно постижение. Идеята е, че литературността е качество на текстове и така за неговото при/от-съствие може да се спори, а това се приема лесно; но веднага идва следствието, че реифицирането му в субстантив 'литература' е не по-малко спорно. А по-нататък хватката може да се приложи и по-общо към 'изкуство' (с което по същото време се занимавше и една обстойна статия, но там липсва непосредвеният езиков преход, доколкото на бг, например, съответните прилгателно и съществително са художествен и изкуство). Разобличаването на конвенциите рядко се приема като обществено полезно дело, та днес се ползва по-приветливото и политически коректно название "Социален конструктивизъм" .

Гранта на бг - или за начините да бъдем разочаровани
На пръв поглед идеята изглежда добра: да се направи българско издание на всеизвестната Гранта. Оказва се, че това не е просто превод, а 'бг версия', т.е. към преводните текстове са добавени и местни. Така за автохтонните литератори идеята е повече от превъзходна: къде другаде някой от тях може да си види името, наравно с тези на Дон ДеЛило, Пол Остър и Ко. При това се оказва, че нашенецът има едно неоспоримо преимущество: неговите текстове не минават през преводач, който най-често спомага за съсипването на ефектната литература и рядко - за нейното подобряване. Това е моментът, в който се разкрива разочарованието: нивото на преводите е доста под очакваното. А оригиналните текстове са колкото стари, толкова и познати.

Слава е може би роман, но може и да не е - подозренията са, че разказите не се харчат и за това са обявени така: описанието е посланието, а ла МакЛюан. Текстовете по начало са обединени от темата за самоидентичността - нещо, в което теоретиците са вложили достатъчно изобретателност и усилия, така че днес то да е, ако не понятно, поне познато. Доработването на отделните текстове с кръстосани препратки обаче е ефектно, а пародирането на разни стиловете успява дори да бъде забавно. И освен това, преводачите от немски не са по два за лев.



и нещо като послепис:
Литературността, при внимателно четене, може да се окаже проблематична (и то по повече от един начин). Пример от стр.101: "разказва се, че Леви-Строс и Якобсон се срещат през 1941г., когато бягайки от нацистите, се озовават на един и същ товарен кораб на път за Ню Йорк и..." - в безлична форма всичко може да се разказва без препратка и без претенция за друга действителност. Пояснено може би на стр.176 .."чисто интенционалните предмети са недействителни или пред-действителни; те представляват интенционално съдържание без
действителен интенционален предмет; ако предметите в литературата остават чисто интенционални, литературата би се оказала без действителен интенционален предмет и следователно в действителност интенционално безпредметна.." - това е само фрагмент от по мащабно разсъждение или опит за такова, ако не и шега.


Оригиналните текстове влезли в Гранта-бг могат да бъдат изровени без много труд или поне онези, които биха си стрували търсенето.

Съмненията, дали Келман е написал роман, се разсейват, ако книгата се изчете докрай - нещо, което уважаващи себе си рецензенти рядко правят. А романчето се оказва лековато, модерно и доста добро за замисъла си.

[+/-] Show Full Post...