вторник, 17 юли 2012 г.

Думите и Нещата, Картините и Стените

Нещо на стената би могло да бъде това:



Казват, че в последните десетина-двайсет години от миналия век фотографите започнали все по-често да настояват работите им да бъдат излагани в голям формат: жестът е обратен на онзи, който петдесетина години по-рано смалява всики картини до формата на книгата, предефинирайки "художествената творба в епохата на нейната възпроизводимост". Заплитайки се в ре-продукцията и римейка, Модерността престава да е очевидна или саморазбираема и подразбираният преди контекст се учленява в съпроводителен дискурс. Джеф Уол, фотограф и/или, може би, 'визуален творец' е между онези, които залагат на широкоформатни 'пикчърс' една дума която спестява различаването снимки/картини. От 1979 датира тази негова Картина за Жени, важна стъпка в прославянето му, и която, освен другото, всички са осведомени, е римейк на картината на Едуар Мане Един бар във Фоли Бержер.

Изкуствоведското говорене си има своя традиция и там отчетливо се откроява сюжетът за тази картина - нейната история и предистория и, разбира се, мета-историята на нейното коментиране. Мане, научаваме, бил възторжен почитател на Веласкес и употребата на отразен образ вероятно не е чужда на конструкцията от Лас менинас. Обратният ход във времето е по-лесен, доколкото като все още се помни фамозната първа глава от Думите и нещата. Книгата донесла слава на Фуко започва с пространно размишление относно изобразяването и предмета или по-скоро ‘репрезентацията’ и ‘субекта’ - ключови понятия за цялата структуралистка епоха и чието деконструиране извежда в постмодерността. 'Рефлектирам' и 'отразявам' в неговия език са едно, и там огледалата нямат свой глагол. Така от философски и изкуствоведски дискурс, през множеството на езиците, се оформа една смес, пленяваща чрез разните подмени и подхлъзвания. Картината на Мане съвсем не е била посрещната безрезервно: към стандартните за времето подмятания срещу стила се добавя и настояването, че картината е невъзможна - противоречи на 'законите' на катоптриката и перспективата. По сговорчиво, приемат, че ако гледната точка в пространството е приблизително там където е отразен господинът с цилиндъра, сцената би могла да се наблюдава, така както е изобразена. Липсата на този персонаж в 'реалното' и пространство и присъствието му в отразеното го нарочват за ролята на творец, художник, но и предопределен зрител, субект, реален и липсващ, и прочие квалификации в маниера на Фуко. Веднъж започнато, множенето на гледните точки става епидемично; освен привидяните пет-шест убежни точки в картината, предлага се още, както Тиери дьо Дюв прави, че картината синтезира и различни моменти от време (както Джеф Уол в своя Двоен автопортрет от 1979), а с пролиферацията на интерпретиранията то е и неудържимо - история без край.
Един докторант, наивен сякаш, обаче решава да реконструира и заснеме под подходящ ъгъл една груба инсценировка:


След Думите и нещата Фуко планирал да напише книга за Мане и дори я обещал на издателя Жером Лендон. През 1970/1 той изнася публични лекции по темата си, но до писане така и не се стига, а остават само следи...
(Работното заглавие било Le noir et la couleur; лекции имало в Милано (1967), когато се запознава с Умберт Еко, в Albright-Knox Art Gallery (Бъфалоу-САЩ) на 8 април 1970 говори за "Le Bar des Folies Bergeres", цикълът продължава във Флоренция (ноември 1970), Токио и накрая в Тунис 1971, където има запазен и транскрибиран запис. В 2004 е издаден сборник за Фуко и Мане, в който се публикува негов текст, както и есето на Тиери дьо Дюв, а през 2011 излизат още материали: вж. La Peinture de Manet suivi de Michel Foucault, un regard, sous la dir de Maryvonne Saison, Paris: Seuil, 2004; Cahiers de l'Herne, mars 2011, Foucault M., Le noir et la surface, р.378; Foucault M., La peinture de Manet, р.396.)
Тий Джей Кларк, чийто писания за Мане изглежда са ключови за съвременното обговаряне на темата, се оказва бивш ситуационист и съвременен радикал.
A пък и Тиери дьо Дюв и Джеф Уол заслужават доста повече внимание (респ. време), отколко им е отредено тук, но нещо все не достига...


Bibliography
Clark, 1984: T.J. Clark, The Painting of Modern Life: Paris in the Art of Manet and his Followers, New York: Alfred A. Knopf Inc., 1984. (бг. превод в 'Разказвайки образа' ред.Ангелов и Генова, София: НБУ, 2003)

Ruth E. Iskin, 'Selling, Seduction, and Soliciting the Eye: Manet’s Bar at the Folies-Bergere', Art Bulletin, March 1995, vol. 77, iss.1.

Bradford R. Collins, ed., Twelve Views of Manet's Bar, Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1996.

Thierry de Duve ‘How Manet's A Bar at the Folies-Bergere is Constructed.’ Critical Enquiry Vol. 25, No. 1, Autumn 1998, pp. 136-168.

Merritt, Naomi. ‘Manet’s Mirror and Jeff Wall’s Picture for Women: Reflection or Refraction?’ Emaj (Electronic Melbourne Art Journal), Issue 4, 2009

Malcolm Park, Ambiguity, and the Engagement of Spatial Illusion within the Surface of Manet’s Paintings (PhD diss., University of New South Wales, Australia, 2001).

Thierry de Duve, Intentionality and Art Historical Methodology: A Case Study, Nonsite.org #6 July 1, 2012


Прозопагнозия е когнитивна слабост, изразяваща се в занижена способност за разпознаване на лица: за човек страдащ от нея не е ясно, дали двете лица в Double self portrait са същите както и тези в Picture for Women.

[+/-] Show Full Post...