понеделник, 27 май 2013 г.

В началото и по начало

Пиер д'Аи (1350-1420) е известен най-вече с това, че "вдъхновил" Колумб за неговото откривателско пътуване и, също, че "предсказал" френската революция. Подобни "факти" при по внимателно вглеждане обаче се оказват артефакти, ако ли не изцяло спорни интерпретации. Като добре запознат с пространството и времето, д'Аи е автор и на една figura celi tempore principii mundi / 'картина на небето в началото на света' - преполагаем "хороскоп на света". Да се разбере, какво да очаква светът или поне дали за неговото явяване е избран най-подходящият миг, са опити, които се натъкват на неочаквана трудност. Във фигурата, която д'Аи представя, Меркурий се оказва там, където никой астроном не го е виждал, на 56 градуса от Слънцето...
Измислянето на някое простичко обяснение, примерно, грешка на преписвач или невежество на автора, разбира се не е трудно, а и тогава тежестта за оборването му пада върху опонентите. Все пак преположението за лапсус при преписването на необичайни символи е спорно: непривичното предизвиква вниманието, също колкото и го отклонява. Така или иначе, същото разположение се открива на поне три различни копия[1], което най-малкото връща грешката близо към началото, сиреч автора. Д'Аи обаче, рядкост за времето си, е преглеждал и пазил своите ръкописи, което навежда към идеята за умисъл ... и невежество, макар че по-милостиво би могло да се говори за "объркване". Действително, между хороскоп и thema mundi, както и теория за екзалтациите има разлики, което ще рече и поле за обърквания на непосветения.

Няколко години по-късно, връщайки се към разглежданията, в чийто контекст се появила фигурата д'Аи предлага една "alia figura" / друга картина на небето в началото на света. В нея достатъчно недвусмилено се разпознава едно графично – образно- представяне на екзалтациите, такива каквито арабската астрологията традиционно ги предава[2]. При тях на Меркурий е отредено място в средата на Дева, докато Слънцето е в средата на Овен: това са някакви особени точки, в които атрибутите на планетите 'се екзалтират' - стига те да са там, което не се случва едновременно за всички. Помъдрелият кардинал обаче възпроизвежда схемата, като този път премества Меркурий в правдоподобна близост до Слънцето. Сравняването на по-ранната и 'другата' фигура, както и на списъка с екзалтации показва, че още първия път кардиналът е преписал правилните числа за всяка от планетите, които е размествал сякаш по свое усмотрение.

Идеята за thema mundi е популярна още в римско време, намира се у Матерн и, най-вече, Макробий[3]: стройно графично представяне на седемте планети в един полукръг, всяка в средата на следващите се по ред знаци. Избраната част от кръга е нощната, под хоризонта, като, започвайки с асцендента в средaта на Рак, се изреждат Луна, Слънце, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Строго симетричната схема е нереална, тъй като разстоянието Слънце - Меркурий пак е малко над допустимото (27.8), но също, и по-осезаемо, това между Слънцето и Венера. Единствено Меркурий обаче се оказва там, където се преполага, че се случва неговото екзалтиране.

Средновековието сякаш се колебае между разбирането на тема мунди като хороскоп[4] и убеждението, че в 'началото' - което то собствено разбира и като «раждане» - планети са на най-удачните места, сиреч в екзалтациите. Изкуствоведите посочват примери за такива астрономически невъзможни конфигурации, изобразяващи възгледи, как нещата стоят по начало или в началото [5]. Видимо доминиращата идея, е че истинското място на Слънцето ще да е в Овен, който е в средата на небето, а всичко останало е както дойде. Собствено християнската митология е сгъстена към пролетното равноденствие, така че, понятно е и началото на света да е там; Лъвът и без това не е приятел на християните, така че преместване на Слънцето в схема, която представя силите, а не нещата,въобще не е проблем.

Самите астролози при липса на надеждни дати практикуват т.н. ректифициране – изправяне на времето. Така, когато Варон се бил допитал до своя познат Тарутий за хороскопа на Рим, получил експертното му мнение, че началото на Рим стои близо до есенното равноденствие - адекватното разположение на планетите съответствало на датите 3-5 октомври 754 пр.н.е. По-късни автори, достоверно осведомени, че събитието се случило през пролетта, с лекота записват Слънцето в Овен вместо Везна[6] - и ректифицираният хороскоп става чиста фикция. На този фон, нелепата конструкция, предложена от Кардинал д'Аи, започва да изглежда сякаш съвсем порядъчно.

Бележки
Трудовeте Пиер д'Аи не се радват на издателски интерес и съответно писаното за него не е прекалено много; практически всичко от обсъжданото може да се намери в книгата на Laura A. Smoller, History, Prophecy, and the Stars: The Christian Astrology of Pierre D'Ailly, 1350-1420. Princeton University Press (Princeton, NJ; 1994)
[1] Vigintiloquium de concordia astronomice veritatis cum theologia, Venice, Erhardus Ratdolt, 1490 [ Warburg, FAH 1620] (p27);. Tractatus de concordia astronomice veritatis cum theologia, Nancy: Bibl. municip., inc.59; Vaisse D., Un traité d’astrologie écrit à Toul en 1414 : le Tractatus de concordantia theologie et astronomie de Pierre d’Ailly », Études touloises, n° 95; Tractatus de imagine mundi et varia ejusdem auctoris et Joannis Gersonis, Louvain, от който е и фигурата възпроизведена в Smoller p. 67.
[2] Alchabitius, Libellus isagogicus Abdilazi, (1512). "Alchabitius cum commento noviter impresso In Johannes Hispalensis Opera; също Albiruni, The Book of Instruction in the Elements of the Art of Astrology, ch.443 Exaltation and fall of the planets, London: Luzac & Co. 1934.
[3] Maternus, Matheseos libri octo, III.1; Macrobius, коментар към Somnium scipionis, кн 1. гл 21
[4] 'тема' е това, което ма'тема'тиците правят.
[5] Lippincott K., Giovanni di Paolo's 'Creation of the World' and the Tradition of the 'Thema Mundi' in Late Medieval and Renaissance Art, Burlington Magazine 132 (July 1990) Number 1048, p.460
[6] Grafton A. and Swerdlow N., Technical chronology and astrological history in Varro, Censorinus and others, Classical Quarterly, NS 35 (1985): 454-65.

[+/-] Show Full Post...