вторник, 24 септември 2013 г.

Бившата светлина

или Доктор Банвил и Мистър Блек

John Banville, Ancient Light, Viking 2012 (245p.)



Морето, една сравнително слаба за Банвил книга, получи престижна награда (добре, "Букър"), а от следващата година започнаха да се появяват неговите реалистични черни романи, подписани с открития псевдоним 'Бенджамин Блек'. Решението изглеждаше като елегантен начин за капитализиране на славата, без компромиси с качеството. Книгите на Блек, които след 2006 излизат всяка година, се развиват по криминална интрига и са редовно изпълнени със сиво-кафява проза - един озадачаващ контраст с дискретната епифаничност на по-ранните романи от Банвил.The Infinities успя да разсее опасенията, че предишният автор е приключил, доколкото с тема и стил оставаше на обичайното за Банвил високо ниво. Ancient Light, последната (за сега) негова книга обаче разочарова - най-вече поради това, че изглежда като неудачна смес от двата маниера на писане. В първата й половина доминира именно замръчканият натурализъм, докато втората някакси неубедително се опитва да го изкупи. Така, началната част се разпознава като грубо ретуширана чернова за Морето, а пришитото към нея продължение повтаря мотива от Shroud иEclipse. В самата повествователна конструкция има елегантна симетрия: натуралистичната афера на невръстно момче с жена, на възраст да му бъде майка, във втората част се превръща в патетичната му връзка, когато вече е застаряващ актьор, с невротична млада старлетка. Неприятното начало обаче е по-упорито от опита за неговото изличаване: издържано в плосковато реалистичния стил, макар и само припомняно, то стои сякаш по-солидно от разказваните в настоящето интерпретации и продължения. Lepоrine hesitation, shameless tomatoes и още няколко подобни квалификации, разхвърляни из текста, стоят по-скоро като предизвикателно напомняне, че авторът е не друг, а Банвил. Би могло милостиво да се подозира, че напоследък му е липсвало не толкова желание да демонстрира умения, колкото време: разбра се, че от нивото на Морето той е слязъл към по-ниското ниво на филмов сценарий за едноименната продукция, показана това лято. В същото време БиБиСи1 е изработило серия телевизонни филми по три от книгите на Бенджамин Блек. Едни от най сполучливите страници (88-96, по-малко от десет, за съжаление) в Ancient Light описват саркастично сцена от света на филмовите продукции; не само главният герой се среща с бъдещата героиня на предстоящата втората част, но и разпознаваемият писател сценарист бива многозначително упоменат(p 94): so, this is the chap that writes like Walter Pater in a delirium ... * В едно неотдавнашно интервю имаше разяснение как Банвил и Блек пишели - всеки по свой начин. Nabokov was a great love of my youth, but I find his artistic self-absorption and tone of self-satisfaction increasingly irritating. Dostoevsky is such a bad writer it is hard to take him seriously as a novelist, though he is a wonderful philosopher. Ditto Camus, though perhaps “wonderful” is a bit strong. What is odd is that no one ever seems to notice that the two real influences on my work are Yeats and Henry James.[1] ... James was catching something, especially in those last three or four novels. He was catching, actually, what it feels like to be conscious – to be a conscious being in the world. That seemed to be an extraordinary step forward. He took the big Victorian novel – the novel of manners, the novel of ideas, the novel of social awareness – and he turned it into an extraordinarily fine art form, so I would follow him; I would be a Jamesian..."[2]

[+/-] Show Full Post...

петък, 6 септември 2013 г.

La Rentrée

Българският език е приел 'антре', съвсем субстанциално, и така се е лишил от мъгливото разбиране за 'рантре', а с него французите описват всичко делово, което наесен се възобновява. От училище вероятно им остава първоначалното разбиране за поредната учебната години, la rentrée des classes, после за ходенето на лекции, rentrée universitaire, и по-нататък какво ли още не. B литературния им бизнес обаче la rentrée littéraire е станало нещо чудовищно: в двата месеца след края на лятото във Франция се издават около 800-900 нови книги - депримиращо, както и целият сезон и всичко повтарящо се...

Феновете на Пинчън, доколкото са останали, четат с трепет подгряващи рецензии за очакваната (отвъдокеанска) книга; в категорията рейв ревю Ed Park, The Crying of West 79th Streeta междувременно и една биографична справка, хитровато илюстрирана Boris Kachka On the Thomas Pynchon Trail. Равносметката обаче подсказва, че завръщането на Пинчън се чака вече 40 години - след първите три гениални книги..

Още в преди ваканциите започна повторение на скеча "Хайдегер & Нацизма", този път на гърба на Дерида - от Жан Пиер Фей [Faye] (баща на Емануел Фей); повод става честването на 30 години от основаването на College international de philosophie, място където, според него, Дерида се явява като узурпатор, както и в авторството на термина 'деконструкция'. Няколкото статии в либерасион и един памфлет Lettre sur Derrida затихнаха в лятната скука но сега, сега е la rentrée...

една неотдавнашна рецензия предаде в недвусмислен вид американското възприятие за значими френски философи днес:


сянката на Дерида, с Хайдегер зад него, може би не е чак толкова дълга.

[+/-] Show Full Post...