вторник, 18 ноември 2014 г.

Мито-логически

"Бриколаж" е чуждица и със своята (етимологическа) непрoницаемост носи сякаш респектабилност, още повече, всички знаeм, като термин тя е въведена в обръщение от Леви-Строс. Там, където говорят френски обаче, думата е съвсем ежедневна и има по-скоро пейоративно значение: бриколаж е селският кокошарник, направен от тенекии за сирене и рекламен винил, бриколаж са самоделните градски сергии от винкел и ламарина, наплескани обилно с боя; бриколаж е, разбира се, постмодернизмът...
Оригинално, идеята е била се поясни мито-логията: тя е ментална форма на бриколаж – разпознаваемите й елементи са рециклирани в една повторна употреба съдържания. Но когато е ясно, че Европа не е само една история, която неизменно прогресира, въпросът за отживелиците може да изглежда по един друг начин.



Lowell Edmunds, Oedipus. Gods and Heroes of the Ancient World, London/New York: Routledge, 2006. Pp. 177. ISBN 978-0-415-32935-4.
Dora and Erwin Panofsky, Pandora's Box: The Changing Aspects of a Mythical Symbol , (1956) (New Jersey: Princeton University Press; reed. 1991, ISBN-10: 0691018243)
Christoph Luthy (2000), The Fourfold Democritus on the Stage of Early Modern Science, Classical and Medieval Literature Criticism, Gale Literary Criticism Series, vo. 136: ed. Lawrence J. Trudeau (Detroit, Gale, 2012), p.301-26.

Психоанализата, независимо дали е ефективна като терапия, интелектуално би била нещо като кокошарник за душата – или поне така изглежда в една перспектива развита след Леви-Строс. Добра илюстрация за това е употребата на мита за Едип, която след Фройд става така популярна. В действителност, от античността до началото на 20в., Едип е неотменно свързан със сфинкса(та), най-забележителния елемент от неговата история, илюстриран по гръцките вази или коментиран от Хегел. При фройд обаче именно той липсва (сходен би бил разказ за потъването на Титаник без упоменаването на айсберга или Червената шапчица без вълка).
Най-стандартното предаване на житието-битието едипово сякаш е фолклорния модел за героя - той се доказва, върши подвизи, и получва признание и облаги. Първата му изявява е физическа - елиминира на един кръстопът някакъв колар и спътниците му. После среща сфинкса, чиято енигма решава под заплаха за собствения си живот - който така спасява, а като неочквана бонификация получва признанието на тиванците. Иронията на съдбата е, че тяхната царица, за която приема да се ожени, е (фактически, и неизвестно нему) неговата майка, овдовяла след като съпугът й, респективно баща на Едип, бил убит на някакъв кръстопът. Във фройдистката версия сфинкс няма, а в действията има умисъл (възможен само с наличие на знание).
Леви Строс е илюстрирал своя метод прилагайки го към мита за Едип, а по-късно, след сравняването на психоаналитиците с лечители-шамани, препраща иронично към хиваросите, известни (като head shrinkers) с пристрастието си да събират човешки глави, от които правят, смалявайки ги, свои трофеи.
"Кутията на Пандора" e митически епизод също добре познат в съвременната култура - и също така преиначен: любопитната Пандора престъпила забраната и отворила кутията, от която се пръснали всички неволи и нещастия, тормозещи човечеството до днес. Идеологическото послание на такъв (милиционерски) прочит е повече от ясно; в гръцкия мит няма нищо такова, няма дори кутия; оригинално навсякъде става дума за "питос" - "кутията" била измислена от Еразъм, усетил вероятно някакъв фройдистки подтекст в цялата история. В митологията епизодът е част от конфликта между братовчедите Зевс и Прометей - Пандора е изработена като примамка, чрез която са пуснати бедите, сполетяващи човечеството. Библейската аналогия е лесно разпознаваема, още една прична по-късните брикольори да разпарчетинят мита, та да сглобят от него репресивна историйка. А по всичко личи, че Пан-дора изначалното е земята Гея, от която идвали всички дарове, но бързо свършвали, така че оставала досадата на трудното/трудово ежедневие. В по-широк план тази част от гръцката митология като че ли третира меланхолична констатация, че благата, каквито са огънят или жените, създават и проблеми. Известния мит за Прометей в случая е периферен, но си струва да се отбележи и неговото прекрояване духа на авторитаризма: той и братовчед му си правят номера, и когато Зевс скрива огъня от хората, Прометей им го връща - нещо съвсем различно от версията, според която той го краде и бива наказан.
В традиция, за която Платон (продължава да) е централна фигура, конфигурирането на елементите прави спорно разграничаването на митология, литература, история и идеология. Според Диоген Лаерций, Платон възнамерявал да изкупи книгите на Демокрит, за да ги изгори: неговото желание някакси се е сбъднало - какво собствено той е написал или казал, реално не е засвидетелствано, а е останало само име, с което историята видимо си е играла. В началото на Новото Време Демокрит е известен в 4 отчетливи варианта: пропонентът на неделимите - станали известни с гръцкото си име "атоми", смеещият се философ, меланхоличният лекар и езотерикът-алхимик. Аристотел често го коментира (докато Платон никъде не го и споменава), така че след схоластиката Демокрит-атомистът е бил вече познат. За хуманистите обаче далеч по-забележителен е тандемът Демокрит-Хераклит, който (още по римско време, с Лукиан и Ювенал) онагледява двете маски – смееща се/плачеща – на гръцкия театър. Етимологията ан-атом свързвала обаче Демокрит по безспорен начин с медицината и собствени писма на Хипократ са били свидетелство за неговия авторитет в дисциплината. А древността на алхимическите трактати с негово авторство са доказателството, какъв той реално е... Славата на Демокрит видимо е надживяла неговите текстове, но историята и паралелите, как това се е случило, вероятно заслужават повече внимание.

Бележки
Леви Строс: за бриколажа La pensée sauvage (1962), ch1, p. 26-47; за Едип Antropologie structurale, ch.11 (1955), за психоанализата Ibid., ch10 (1958); за шринкс La potiere jalouse (1985) и евентуално Descola P., Head-Shrinkers Versus Shrinks: Jivaroan Dream Analysis, Man, New Series vol. 24, No. 3 (Sep., 1989), pp. 439-50 Jstor
Рецензия за Едмъндс с отговор и реплика в Bryn Mawr Classical Review (2008).
Още по темата
Рецензия за Дора и Пандора от Е. Гомрбич, E. H. Gombrich, Review of Dora and Erwin Panofsky, Pandora's Box: The Changing Aspects of a Mythical Symbol, Burlington Magazine, Vol. 99, 1957, pp.280 pdf. За Пандора по подробно във Vernant J-P., Oeuvres, Vol.1,2, Paris: Seuil, 2008
Оригиналният вариант публикуван от Люти в Isis 91 (2000): 443-79. Jstor; за дребни допълнения Piero Schiavo. Les couples Démocrite-Héraclite et Démocrite-Hippocrate à l’âge moderne entre histoire et légende, SJC n° 1 (2011) 1. html Диоген Лаерции, Животът на Философите 9; Лукиан Bion Prasis / Vitarum auctio en: Sale of Creeds

[+/-] Show Full Post...