Success stories Ltd.

...there’s no success like failure аnd
that failure’s no success at all...

Lars Iyer, Wittgenstein Jr. (2014) Melville House
Joseph A. Tainter, The Collapse of Complex Societies (1988) Cambridge UP

Както в предходния пост, отново някаква нелепа общност - между една модернистичната новела кръстена на Витгенщайн, и полуакадемична книга, занимаваща се с краха на обществата. Шпенглер, разбира се: нявното му - но вече коментирано (тук и там) - влияние върху философстването на Витгенщайн и неизбежното му присъствие в текст, който го обвинява в 'мистика', докато се опитва да формулира рационално обяснение за неибежното стареене на цивилизцията. Ларс Айер е философ, препатил от нескопосаните Витгенщайнови опити и обърнал се към литературата. Джоузеф Тейнтър е историк препатил от историцистки обяснения и обърнал се към икономическите начала.още
Деконструирането беше съществена част от интелектуалните занимания преди 10-15г., когато някакви кули се оказаха - поне в разбирането на Бодрияр - деконстуирани; после Французите отказаха да се включат в една коалиция с желания, и, в един акт, американските патриотите приключиха с цялата френч теори. Ларс Айер (р.1970) е философ, започнал кариерата си с изследвания на Бланшо и продължаващ заниманията си с континентална философия, нещо което изглежда е все още възможно извън английските бастиони на аналитичната философия. Несъмнено той е добре запознат не само с идеите на Витгенщайн, но и с цялата митология около него: Wittgenstein Jr. може да се види като резултат на всичко това - не деконструкция, а направо demolition job. Шоуто, което съвременното литературно превъплъщение на Втг представя, се осова на отделни налудничеви бележки и анекдоти останали от историческия оригинал (от реалните лекции са запазени записки, издадени в десетина книги, с неговото име). Интригата е пошловата - Втг прелъстява един студент, но декорът е напълно реалистичен - студентска аудитория, привлечена от продукта "университетско образование в Кеймбридж".Преподаването на Втг се свежда до повтаряне на гномически фрази, което, предадено в анафорично- заклинателен стил, има несъмнен ефект. Фоново, студентите недоумяват, но пък си 'живеят живота', точно онзи който са избрали с идването в Кеймбридж. В композицията на текста няма друго, освен алтернирането между забавния фон и нелепо параноично героичната фигура, кипреща се на преден план. Сатирата в този свой модернистичен вариант успява да артикулира едно отношение към 'Витгенщайнизма', което критически дискурс едва ли би постигнал толкова добре.(Впрочем трите по-ранни и по-кратки книжки на Ларс Айер (сайт) са и по-добри, но за тях - друг път...)


За филолозите от края на 19в. "веселата наука" е клише и по-нататък антифраза за "мрачната наука", но с това, днешната уикипедия ни осведомява, не било визирано пряко малтусианството, а икономическата наука изобщо. Така или иначе просвещенческият оптимизъм е още достатъчно витален когато Малтус формулира своята нерадостна теория и в течение на поне век и половина на нея се гледа като на идеологически конструкт. В началото на 70 идва краят на Les Trente Glorieuses и на безусловната увереност в прогреса, като в 1972 г. Римският клуб публикува доклад за Границите на растежа [1]математически модел потвърждава тезите на Малтус. Петдесетина години по-рано Шпенглер е публикувал - с огромен успех - Залезът на запада, великолепна реторическа конструкция около аналогията (катахреза или метафора) "цивилизациите са организми", сиреч смъртни. В 1988 . Тейнтър публикува своята книга за колапса на сложните общества, и като академичен американец претендира за повче състоятелност, о(т)писвайки пренебрежително Шпенглер и Тойнби като 'мистици'. В действителност обаче и той (зло)употребява с една аналогия, макар и по- наукообразна: идеята за намаляваща възвръщаемост; взета от икономиката и описваща ситуации с огранчен материален ресурс, в книгата му тя се превръща в абстрактен обясняващ принцип. Ако обществата решават проблемите си усложнявайки се, то интуитивно приемливо е, че ефективността на този похват намалява, а от един момент нататък смият той се превръща в проблем - и тогава колапсът става реална перспектива. Само при добро желание подходът на Тейнтър би могъл да се представи като полу-количествен, и най-вече като нещо по-смислено от нашумялата в последствие книга на Даймънд[2]. Тези повествования разбира се имат своя убедителност, но все повече им се налага да се съизмерват с модата на числените модели[3] - едно от постиженията им е описание на историята протекла на Великденските острови, добро отвърждени и за онова, което Малтус е писал от перспективата на своя, по-голям, Великобритански остров... Впрочем напоследък осведомени 'личности'[5] бият тревога, че развитието на Изкуствен Интелект, заплашващ да излезе извън човешки контрол е вече най-сериозната заплаха за цивилизацията, а с това един ключов аргумент срещу Малтусианците - човешката изобретателност - се оказва друг аргумент в катастрофическата перспективата: не само крах надолу, но и крах отгоре...

Бележки
[1]Meadows D. L., et al., 1972, The Limits to Growth
[2]Diamond J., 2005: Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed. New York: Penguin Books;
Various, Perspectives on Diamond’s Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed Current Anthropology, Vol. 46, No. S5 (December 2005), pp. S91-S99 Jstor . включва и няколко страници от Tейнтър, заключаващ "Intellectually, Collapse is neithernovel nor profound".
[3] Diamond J., and Robinson J. A. eds (2011) Natural Experiments of History, Belknap Press
[4] Good D., and Reuveny R., On the Collapse of Historical Civilizations, Am. J. of Agricultural Economics, Vol. 91, No. 4 (Nov., 2009), pp. 863-879 Jstor " We find that, even if our civilizations had the institutions, understanding, information records, foresight, and social wellfare functions commonly used today, they would still have collapsed. It seems reasonable to assert that these collapses were socially optimal".
Reuveny R, Taking Stock of Malthus: Modeling the Collapse of Historical CivilizationsAnnu. Rev. Resour. Econ. 2012. 4:303–264; "On the eve of their decline, all these societies were at their prime, full of creative energy and new ideas, just like us".
Motesharrei S. et al, Human and nature dynamics (HANDY): modeling inequality and use of resources in the collapse or sustainability of societies," Ecological Economics 101 (2014): 90-102. Sci.Direct; " the two features that seem to appear across societies that have collapsed: the stretching of resources due to the strain placed on the ecological carrying capacity,and the division of society into Elites/rich and Commoners/poor".
[5] S. Hawking, E. Musk, B. Gates...