За цивилизацията като грешка : контраантропологията

Маршал Салинс публикува в ‘68 своето знаменито есе за истински заможното общество: това на скитащите събирачи-ловци [1]. Тезата демонстративно e срещу прогресисткaта идеология, която твърди, че всеки следващ етап в историческото развитие е винаги по-добър – това е неговият резон д’етр. В ‘87 г. Джаред Даймънд допълва Салинс анализирайки подробно минусите, които носи oседналото общество: освен по-тежък и повече труд, заразните болести и нездравословното хранене [2]. Така към икономическия ескиз се прибавя екологическата картина и прогресистката илюзия би следвало да се разсее. Реално няма много какво да се добави, но съчинявайки цяла книга Джеймс Си Скот все пак е успял да и намери няколко допълнителни детайла. Доколкото се съсредоточава около възникването на първите царства в Близкия Изток, няма пречка обаче тя да бъде четена като “Даймънд в Месопотамия”. Сам авторът признава, не само че работата му е по-скоро популяризaторска, но и че сърцевината й е неоригинална, доколкото нелошата игра на думи в заглавието вече е била използвана [3], при това за разработване на твърде близка тема. Остава все пак една четивна книга, задвижвана от нескрит неприязън към всякакви форми на централизирана и йерархизирана власт.

James C. Scott, Against the Grain: a Deep History of the Earliest States, Yale University Press 2017 ISBN: 9780300182910

Изходният впечатляващ и озадачаващ факт, който Джеймс Си Скот е забелязъл, е, че след т.н. “неолитна революция” популацията в световен мащаб в течение на около 4 хиляди години, не нараства. Другото наблюдение, с което той може да претендира за оригиналност, е, че зърнените култури, освен всичко друго, са особено подходящи за облагане с данък.. Така неговият анализ се връща и към икономизма на Салинс, като осветява доста много от онова, което по подразбиране се е включвало в идеята за ‘обществен прогрес’ – усложненията, които идват, когато ‘обществото’ престава да е монолитен субект. Успоредно с релативизирането на остойностяванията стои немонотонният ход в развитието: мимолетни градове-царства възникват и чезнат многократно в Близкия Изток, докато се стигне до устойчивите образования, оставили исторически следи. За неясния фон, върху който класическата викторианска наука е очертала ‘първите стъпки на цивилизацията’, обаче остава да се гадае: Чатал Хююк, Трипилиа, “Стара Европа”, дунавска протописменост и пр. факти, остават встрани, тъй като продължават да спъват гладките наративи.Ясно е все пак, че оседналост, каквато е засвидетелствана от неолита насетне, съвсем не влече урбанизирана централизация и държавност. Разрастването и концентрирането (още не в лагер) на популациите видимо се дължи на специфични условия, каквито предоставят само големите реки насред пустинни земи – Двуречието или Нил, за разлика от Дунав или Жълтата река.
С изявяването на тази фактичност, познатата ни цивилизация обаче губи много от предполагаемата си неизбежност и най вече - от необходимостта на неприятните й черти. Статуквото бива бранено с позитивистки аргументи: от неистутиционализираните (в държавна форма) елементи няма достатъчно веществени доказателства, за тях има само спекулативни аргументи - реторика позната още от критиките на Салинс и Даймънд: там, където липсват данни, следва да се мълчи.
Няма съмнение, че появата на градове и централна власт е променила хабитус и етос на скитащите популации, така че към оригиналните форми остава само опосредстван достъп. Факт е, че към събиране и лов се добавя грабеж. Прогресът като количествен растеж обаче липсва, така че остават други придобивки: писменност, кадастър и сметки за данъците - властта на културата. Това разбира се е друга проблематика, а патосът на Джеймс Си Скот е принципно срещу Властта. Той дори е публикувал книга възхваляваща анархизма, макар че зад тази думата за него, както и за всички цивилизовани американци, може да стои нещо като нечетливо попълване на официален формуляр или друго oт този род. Но и тази стъпка изглежда изкопирана, стига да се помнят “Фрагментите от анархистична антропология”[5]. Очертаната от Грейбър контра-културна антропология, стигаща сега и до книгата на Джеймс Си Скот, нагледно, исторически и фактически показва, че алтернативите на западната цивилизация, предишна и настояща, не са само утопия.
Погледнато съвсем абстрактното, екзистенциалният избор като че ли е между смъртоносната динамика или тоталната скука – това са двата налични модела: единият при който някакси се сумират плюсове и минуси и другият, който е трайна кръгла нула. До тази идея е достигнал доста по-рано Леви Строс, когато предлага различаването на обществата, избрали да се изживяват като история и тези, които се опитва да бъдат система. В дух на наукообразие той е предложил ‘антропология’ да бъде заменено от изразителния неологизъм ‘ентропология’. В обратната посока Иля Пригожин, който, макар непризнато, по-късно преобрази разбирането на термодинамиката, изтъква, че възникването и съществуването на структури е естествен феномен, самоорганизция, наблюдаема далеч от състоянията на равновесие, там , където има ентропиен поток, който да бъде максимизиран. Taкa дисипацията на енергия е конструктвно явление, примери за което могат да бъдат клетките на Бенард, хората или обществата. [6]

Бележки
[1] Sahlins M., (1968), La Premiere Societe d'Abondance. Les Temps Modernes 268:641-80. Sahlins, M., (1968), Notes on the Original Affluent Society. in Man the Hunter (ed. by R. Lee and I. DeVore). Chicago: Aldine Publishing. p. 85-9. / Sahlins M., 1972, Stone Age Economics. Chicago: Aldine Publishing. (english)
[2] Diamond J, The Worst Mistake in the History of the Human Race, Discover Magazine, May 1987, pp. 64-6.
[3] Manning R., Against the grain: how agriculture has hijacked civilization. Macmillan, 2004. / Manning R., Against the grain: a portrait of industrial agriculture as a malign force. The American Scholar 73.1 (2004): 13-35. (Jstor)
[4] Scott J., Two Cheers for Anarchism: Six Easy Pieces on Autonomy, Dignity, and Meaningful Work and Play. Princeton University Press, 2012
[5] Graeber D. (2004). Fragments of an anarchist anthropology. Chicago: Prickly Paradigm Press (Книгата на Гребер е публикувана в издателството на Салинс, чиято оригинална работа е била публикувана в списанието на Сартър, където се появяват по-рано първите работи на Леви-Строс, от който тръгва критическатата контра-антропология)
[6] Levi-Strauss C., Tristes Tropiques, Paris: Plon, 1955 (финални стр.); Prigogine I., From being to becoming, Longman & Freeman 1980 (chap.9 (финал на първото изд.))